След първоначалната ми разочароваща среща с Джоджо Мойс, дадох шанс на няколко нейни неща във вид на аудио книги на немски и те доста ми харесаха. Явно само на български преводът е бил малко тромав, всъщност стилът й е приятен, и историите са едновременно свежи и интересни.
За мен Катарина Херцог е немската Джоджо Мойс. Книгите те грабват, наслаждаваш им се, нямаш търпение да видиш как ще свърши историята и вълненията на героите са и твои, но може би … може би след няколко дни вече няма да помниш какво се е случило точно в онази ах-толкова-лятна книга, която си прочел.
След разваления си годеж Лена се е върнала у дома, при овдовелия си баща и баба си, работи като медицинска сестра в хоспис и след работа скита по брега, за да събира морско стъкло, което Северно море е изхвърлило. Лена от дете харесва гладките, заскрежени парченца, но в жеста й има и нещо символично, защото морето също е взело нещо нейно – преди почти 20 години, майка й Мариеле, по рождение италианка, безследно е изчезнала по време на следобедното си плуване.
На път за вкъщи един ден, Лена среща Матео – екзотичен непознат, италианец с черни къдрици и светли, зелени очи. За кратко прелитат искри, но той отпътува още на следващия ден, без да се сбогува. И в хотела забравя папка с три снимки, на които се вижда майката на Лена като младо момиче, толкова усмихната и щастлива, каквато Лена никога не я е виждала в студения им, северен дом.
И така, въоръжена само с трите снимки, и в компанията на дивата си сестра Зои, която се е прибрала внезапно, Лена заминава, за да открие миналото на майка си, италианското си семейство и истината за това, към кого е бил отправен изпълненият с любов и копнеж поглед от снимките на Мариеле. Пътуването я отвежда към крайбрежието на Амалфи, към Скала и Равело, в слънчева Италия, при синьото море, шарените къщи, горите от лимонови дървета и Матео.
Книгата е идеална за отпуска, пълна с извънредно много и ненужни, но очарователни детайли, сякаш се взираш през увеличително стъкло. Препълнена лъжица захар в кафето, грапави лимони, фиат 500 с кремави кожени седалки, миризма на розмарин и маточина, всичко е описано в много цвят и аромат.
Ако трябва да оценявам на общия фон, „Между теб и мен морето“ е 3.5/5, но за това, което е – ваканционна, любовна, feel-good книжка с вкус на лимончело, романчето си е 5/5.
Гледам и чета 