„Violet Evergarden“, la douleur exquise

Умишлено не се информирам в детайли за анимето, което се каня да гледам. В достатъчно редките случаи, когато успея да намеря време, не искам да се разочаровам от нещо, защото други са го прехвалили. Но когато се случи да намеря поредица, която тотално да ме покори, ах, колко по-сладко е тогава!

„Виолет Евъргардън“ се развива в подобен на Европа от началото на 20 век свят. Една тежка война тъкмо е приключила, и бойната дева Виолет от месеци се възстановява от финалната битка, в която е загубила двете си ръце. Дете-войник, отраснала между 10-тата и 14-тата си година в условия на непрекъснат конфликт, отгледана от майор Гилберт Бугенвилеа, сега тя е сама и трябва да се научи да живее в новата ера на мир, без неговите заповеди.

violet-evergarden-title

След излизането от болницата, Виолет е наета от приятел на майора в пощенската му компания, и се обучава да стане Кукла – високо-квалифицирани машинописки, които разчитат чувствата на клиентите си и съумяват да ги предадат красноречиво и красиво в писмо. Само че Виолет няма понятие от чувства, тя не знае какво е любов и не разбира какво е имал предвид Гилберт, когато сред краха на бомби, смъртно ранен и в локва кръв, й е казал „От цялото си сърце, обичам те!“

И така, с пишещата машина в куфар, Виолет пътува с влак и кораб, влиза в живота на своите клиенти, изслушва ги и се учи да разбира болките, загубите, надеждите, чувствата на другите и сама да чувства. Все по-често доскоро празното й изражение се разведрява от усмивка, или сгърчва от сълзи и тя бавно се променя – от изцяло покорно момиче-оръжие, чакащо указания и разрешение за всичко, до самостоятелна личност, понесла и приела както вината за отнетите животи, така и собственото си право на пълноценен живот.

Violet-Evergarden-07

„Виолет Евъргарден“ е великолепно анимирана поредица, богата на детайли и фини подсказки за вътрешния живот на героите. Стилът е страхотен, всички персонажи са пълнокръвни и интересни. Копнежът на Виолет по Майора, надеждата й да го види някой ден отново и тези неразбрана и неизразена любов, която тя носи в себе си, се просмука през екрана до мен и ме изпълни с една фина, остра болка, едно изискано споделено страдание, истински la douleur exquise за онзи приятел и любим, който няма се върне в живота ни.

violet-letters.gif

„Аз преди теб“ – Джоджо Мойс

Когато “Аз преди теб” най-накрая ми попадна в ръцете, повечето ми познати вече я бяха прочели и с едно малко изключение я хвалеха като разтърсваща и трогателна. Може би затова подходих с големи очаквания и откровено казано, книгата не ги оправда.

Аз преди теб

Луиза, скромна млада жена от малко английско градче, напълно доволна от живота си там, има нужда от някаква нова работа, и липсата на приемливи алтернативи я кара да поеме 6 месечен ангажимент като асистентка на млад мъж, който е останал почти напълно парализиран след инцидент с мотор. Тя няма никакъв опит в тази област, а той е труден и нещастен, защото предишния активен живот му липсва, но с времето между тях се пораждат приятелство и разбиране. Скоро Лу с ужас разбира, че той е планирал асистирано самоубийство в Швейцария и се наема да организира серия от мероприятия и пътувания, с които да му покаже, че въпреки всичко животът може да бъде хубав, за да го разубеди и откаже от желанието му да умре.

Та, да се върна на личното ми мнение за книгата: Да, героите бяха хубаво описани, мотивацията им – разбираема, книгата ми хареса, трогна ме, дори плаках, но в стилово отношение твърде много ми напомняше на обикновен чик лит. Възможно е да е от превода, но езикът в книгата не ми достави удоволствие.

Във филма някои елементи са изчистени, за да не разсейват от основната сюжетна линия с отношенията на Уил и Луиза, но според мен така някои неща остават неразбираеми, напр. защо Луиза така се е затворила в града си и отказва да се стреми към нещо повече, защо връзката й с Патрик се разпада и пр.

movie-review-me-before-you

Филмът е цветен и много, много красив, истинска наслада за окото. Всички са красиви, Луиза, сестра й, болногледачът, дори инвалидът Уил когато е ужасно болен, много красиви хора за гледане, но (следва лично мнение!) струва ми се, че прекалено лековато се борави с тематиката за асистираното самоубийство. Спонтанно ми дойде сравнение с плодова салата от обелени, красиви, екзотични плодове. Подсладена и лесна за преглъщане.

me-before-you-emilia-clarkesam-claflin-movie-book-jojo-moyes

“Аз преди теб” не е филм за правото на достойна смърт. Не е и филм за правото на инвалидите на любов и секс. Той е просто филм за любов, за една нетрадиционна любов и за това, че ние не си избираме кого да обичаме.

Ако искате филм за правото на достойна смърт и асистирано самоубийство, в разрез с обществените норми, филм като кисела ябълка с влакната и кората, трудносмилаем и разтърсващ – “Морето в мен” с Хавиер Бардем. Той оставя неприятен вкус в устата.

А този …. той е само дъвка за окото. Става за веднъж.

Розата на Версай / Berusaiyu no Bara

Не се смятам за познавач на аниме и манга. Нито следя всичко излязло, нито мога да различа shōjo от josei, но когато ми попадне нещо, което ми хареса, гледам си го и пет пари не давам на колко години съм станала.

Розата на Версай - Мария Антоанета

Розата на Версай (Berusaiyu no Bara) е сериал от 40 епизода, излъчен в началото на 80-те години. Мангата е първоначално издадена 1972-73 година и е една от най-известните творби на Риоко Икеда, заради която тя е получила награда от Франция за популяризиране на френската култура в Япония.

Сериалът обхваща 20-те години между коронацията на Мария-Антоанета до избухването на Френската революция, видени през очите на Лейди Оскар-Франсоа де Жержей. Тя е родена като най-малката дъщеря на генерал Де Жержей, който, отчаян от липсата на наследник, решава да я отгледа като син. Оскар получава сурово възпитание, научава се на фехтовка, езда и военно дело и макар да е известно, че е жена, тя живее като мъж и напредва в кариерата до началник на кралската стража.

Розата на Версай - Оскар

Риоко Икеда казва, че е избрала женски персонаж, защото не е била сигурна как ще покаже мъжки характер, но жената, облечена като мъж е архетип, и явно не съм се излъгала като я свързах с „Принцесата-воин“ (1953) на Осаму Тецука, която има голямо влияние върху всички последвали творби в жанра.

Животът на лейди Оскар е живот на чест и дълг, на свобода, но много самотен. Тя се радва на привилегиите на благородник, но и не е сляпа за това какъв живот живеят обикновените хора. Причините, които водят до упадъка на престижа на монархията и кървавите събития на Френската революция са показани учудващо точно, като за „анимационен филм“ – конфликта на Мария Антоанета с Мадам дьо Бари, лекомислието на младата кралица в държавните дела, аферата с диамантената огърлица, съдбата на принц Луис-Жозеф и т.н. С необходимите за интригата отклонения всъщност филмът може за едно дете да е добро въведение в историята на епохата.

Харесва ми как са изградени и развити героите, и нещата, които дискретно допълват историята. Хареса ми и в последните епизоди как е предадено усещането за промяна, за този кървав вихър, който отнася познатия ред, и всичко свършва в трагедия.

Много може да се каже за влиянието на филма върху развитието на жанра или характерите на героите, но ще приключа дотук. Препоръчвам го, ако харесвате този тип неща. Аз изгледах 40-те серии (24 мин) за 3 дни, и не съжалявам.

Джо срещу Вулкана (1990)

Стигнах до този филм съвсем случайно – покрай едно CD с кънтри музика открих песента „16 tons“, прерових десетките й изпълнения в YouTube, а във версията на Eric Burdon видях откъси от филм с Том Ханкс и Мег Райън, за който даже не бях чувала досега.

joe-vs-the-volcano

Не се подвеждайте от името, филмът няма нищо общо с бокс. Главният герой е Джо. Джо работи във фирма за медицински консумативи, в мазе без дневна светлина. Джо има скапан шеф и не смее да покани момиче на среща. Джо има въртяща се шарена лампа и мечтае за широкия свят.

Та Джо разбира, че е много болен от „облак в мозъка“. Остава му малко живот и той получава необичайно предложение как да го изтъргува – неограничен лимит за харчене, за да изживее един месец като цар срещу обещанието доброволно да бъде човешко жертвоприношение и да скочи във действащ вулкан на един екзотичен остров. Той приема и по пътя към съдбата си и своят край, той всъщност открива как да живее и да обича.

Ако гледаме само как е направен, филмът е пълна бутафория на моменти. Да се каже, че е романтична комедия е неточност. Толкова е простичък и наивен, че изглежда по-стар от годината, в която всъщност е заснет. Твърде е алегоричен и далеч от масовия вкус. Но пък ако вие не сте масовия зрител, има какво да намерите в него. Общото усещане от филма е като от добрите неща на Тери Гилиъм. И оставя едно приятно чувство, може би, защото е мил и жизнеутвърждаващ. Има тънък хумор, добър диалог, Том Ханкс е пич, а Мег Райън е сладурана и е много интересно да я наблюдава човек как играе три различни жени във филма.

Препоръчвам го като нещо различно.

The haunted airman (2006)

The haunted airman е BBC драма от 2006 година, която феновете на Робърт Патинсън вадят като коз да цакат критиците му. Това бил филмът, в който най-добре изпъквал таланта му. Аз пък казвам, че още чакам да го видя в роля, различна от тази на празно-взиращ се и безкрайно изтормозен юноша.

haunted-airman

В историята иде реч за Тоби Джъг, пилот на бомбандировач от Втората Световна Война, който е ранен, парализиран е от кръста надолу и на практика губи краката си и други основни определящи мъжкото самосъзнание и самочувствие атрибути. „Твърде красив, за да е ранен“, според един фен в IMDB, Тоби Джъг е закаран в тихо имение за депресирани инвалиди, където емоционалното му възстановяване е поверено на съмнителен доктор.

Оттам нататък зрителят остава насаме с виденията на пилота за паяци, гарвани и убити от него дечица, и с натрапчивите му чувства и желание да се ожени за леля си. (не е толкова лошо, колкото звучи, тя не му е кръвна роднина, а вдовица на чичо му, единствена негова близка от много години и най-близкото до майка, което някога е имал). Докато филмът напредва с бебешки стъпки, интересен като съхнеща блажна боя, доктора крие кореспонденцията, човърка с пръчка в раните на повереника си и става все по-трудно да разберем кога сънува, кога е буден и кога са му дали от силната химия. Камерата се люшка в най-необичайни ъгли на заснемане и се налага да гледам встрани, за да не ме хване морска болест. Накрая се оказва, че жадуваната леля всъщност мачка чаршафите с доктора и младия Тоби постъпва като всеки уважаващ себе си психопат – прерязва й гърлото, под безучастния поглед на нейния любовник, който като статуя наблюдава как кръвта й изтича по дюшемето.

Финални надписи. [объркана тишина в залата]

От добрата страна, само 70 мин. от началото до края.

Не тъгувай! (1969)

И като ми е тръгнало на стари руско-грузински комедии, да ви споделя, че гледах „Не горюй!“. Отново филм на Георгий Данелия, с Вахтанг Какабидзе в главната роля. Филмът е базиран на романа на френския писател Клод Тилие „Моят чичо Бенджамин“, който разказва за Грузия през 19 век.

Не тъгувай

Руснаците имат сантимент към този филм. В Санкт Петергбург има ресторант, наречен „Не горюй“, а Буба Какабидзе получи Медал на приятелството от Русия, който по време на Руско-грузинския конфликт от 2008 година той отказа, заедно с участието си в Кремъл по повод 70-тия си юбилей, акт, който остана неразбран и неодобрен от много руски интелектуалци.

Не мога да отрека, че филма има забавни моменти, например сцената, където попа пие под сянката, а отгоре на дървото един стърже на латерна и пее, на практика най-фалшивото и безумно музикално изпълнение, което съм чувала в целия си живот след това на Бенда на Слави, който пее It’s my life на Bon Jovi. Но всъщност голяма част от комедията се състои от факта, че героите носят имена като Цинцадзе и Калантадзе, от полуголо момченце с огромен нос и от това как всички са пияни през цялото време. Има патос, има дори драматична любовна история, но най-вече има тумба пияни грузински селяни.

За рускоговорящите – гледане онлайн

Чудовища (2010)

Сонда с извънземни форми на живот се разбива в Централна Америка и заразява района. Шест години по-късно половин Мексико е обособено като инфектирана зона, населена от многокраки извънземни сепии. Зоната е патрулирана, обстрелвана и обгазявана, за да се държат под контрол гадините, а Америка е теглила чертата, построила си е стена и общо взето нехае за проблемите на съседите си.

Monsters

Там надъхания фотограф Андрю дебне да направи снимката, която ще го изкара на първа страница, но му се налага да прибере дъщерята на шефа си до Америка. Плановете се провалят, когато една мексиканска девойка обира Андрю след нощ на мургава страст и текила. Положението е такова, че ако Андрю и Сам не искат да останат следващите 6 месеца в Мексико, те трябва да нарамят багажчето и да минат напряко през заразената зона.

Със смешно нисък бюджет, без статисти, с почти изцяло естествено осветление и пълна актьорска свобода за импровизация върху сцените, „Чудовища“ е много скромна продукция. Заснемането напомня повече на документален филм – в диалога има тегави паузи, действието върви накъсано, без динамика и рязка кулуминация, понякога половината кадър се запълва от автобусна седалка, сякаш си там, с героите, наблюдаваш ги скришом и се клатушкаш във вмирисаното возило заедно с тях. В главните роли са световно неизвестните Уитни Ейбъл и Скот МакНери, които са съпрузи в реалния живот.

Въпреки очевидния паралел с „Сектор 9“ заради сценария, беглите препратки към проблемите с емигрантите и малцинствата и псевдо-документалистиката, филмът стои самостоятелно.

В „Чудовища“ няма много екшън, пришълци на всеки ъгъл, стрелба или мащабен план за затриване на злите извънземни и спасение на планетата. Главните герои няма да извършат подвизи, те съществуват в променения свят, малки и незначителни, и са доволни просто да оцеляват.

Крайно мнение: бавен, тегав, накъсан, по-скоро съзерцателен, отколкото действен, но на моменти красив филм.