“Educated” – Тара Уестоувър

Когато започнах “Educated” предполагах, че ще е хубава книга, защото има дълъг списък с отличия, но някъде на заден фон таях и скептицизъм, понеже жанрът е пренаселен с ненужните биографии на самовлюбени звезди и бизнесмени. Но тази книга е нещо съвсем различно. Тя не е плод на суета, а опит да осмисли изминатият от авторката дълъг път от неуко момиче, без понятие от история или литература, което за първи път стъпва в училище на 17 години, до доктор на науките в Кеймбридж.

Тара Уестоувър е родена в мормонска общност в Айдахо. Семейството й е силно религиозно и вярва в “Края на дните”. Всички спечелени пари се ползват за трупане на оръжия, бензин и консерви в подготовка за свършека на света или неизбежния ден, в който федералните агенти ще шурмуват къщата, понеже илюминатите не търпят свободомислещи хора като тях. Баща й прокламира, че образованието е социалистическо промиване на мозъци, че лекарите са шарлатани, и ако вземеш дори един аспирин, той ще остане години в тялото ти и ще причини безплодие.

Тара никога не е пусната в нормално училище с другите деца, тя няма имунизации, нито едно посещение при лекар. Тя е родена вкъщи и до 9 годишна възраст няма акт за раждане. Вместо нормални учебници, чете мормонски проповеди и есета. Заедно с баща си и братята си събира скрап или строи обори. Всеки един от тях е порязван, събарян, смачкван, изгорен, но бащата ги праща винаги отново и отново на пътя на опасността под мотото „Господ ще пази!“, а майката ги лекува с билкови отвари, енергии и пр. Болката – от нови наранявания и стари травми, съпътства всеки член от семейството, постоянно.

educated-cover

Още в началото авторката уточнява, че това не е книга за религия, и е видно, че замисълът наистина не е бил да се говори за религията. Тя не играе чак толкова съществена роля, защото потисничеството не идва от религиозните институции, а от уникалната комбинация от умствени заболявания, ограниченост и необразованост в семейството.

Тара Уестоувър не казва и една лоша дума за баща си, за майка си, за семейството, което с напредването на образованието постепенно започва да я отхвърля като чужда. Тя само описва, доколкото може, безпристрастно, всичко, което се случва. От свободните, щастливи години в планината, през травмите, насадената вина, натиска от общността да се впише в приетата норма, първите неуверени стъпки в големия свят на науката, до пълната си еманципация чрез образование и критична мисъл. Но въпреки неутралния език, историите в книгата оставят човек безмълвен. Те са извън рамката на всякаква нормалност, а пътят на Тара е вълнуващ повече от всякакъв трилър.

Нямам думи да ви препоръчам тази книга достатъчно горещо. За мен беше 5/5.

На немски заглавието е преведено като „Освободена“.

Смятам го за доста подходящо.

 

“Born a crime” – Trevor Noah

За тези, които не го познават, Тревър Ноа е американски комедиант, роден и отраснал в Южна Африка. Син е на чернокожа жена и швейцарец и е роден по времето на Апартейда, когато връзките между расите са забранени от закона и наказуеми със затвор. Така той е „роден престъпление“.

trevor-noah-born-a-crime

Книгата разказва истории от живота му като смесено дете в Южна Африка, с много смислени коментари за разделението между хората, чувството за принадлежност или изолация, ролята на езика в това да бъдеш приет, за бедността, липсата на образование и инициатива у бедните.

Тук трябва да вметна, че много рядко се смея на глас, а на книга не се бях смяла сигурно от последния път, когато съм чела Тери Пратчет. Но на „Born a crime“ не само се смях на глас, а дори и до сълзи. Докато четях, не можех да не сравнявам стила на историите и тематиката с Марк Твен, много сходни ми се струват. Като наполовина цветнокож Тревър е в позицията да отправя без задръжки разнообразни коментари за расите, а историите за детските му пакости и приключения са точно в стила на тези, които Марк Твен споделя в собствената си автобиография. Дори през тежките теми Тревър успява да прелети леко и елегантно. Описанията, историите, всичко е образно и книжката се чете много приятно.

В последната част се разказва за домашното насилие, което е преживяла майката на Тревър от ръцете на пастрока му и за опита за убийство. След като цяла книга си опознал косвено тази жена и си се възхищавал на начина, по който преминава безстрашно през живота и по който възпитава сина си, там си конфронтиран с неразбираемото за страничните хора, и за самия Тревър, нежелание на тормозените жени да напуснат човека, който прави живота им ад. Там няма хахо-хихи, дори проблясъците на хумор са съвсем мрачни, граничещи с истерия, но в крайна сметка няма някакъв наготово смлян и поднесен извод. Просто историята.

Мога да препоръчам „Born a crime“ с чисто сърце на всеки, който има интерес към Тревър като личност, към живота в Южна Африка или просто е почитател на добрия хумор.

От мен: 5/5

Книгата в GoodReads: връзка