„Savior’s Champion“ – Jenna Moreci

При мен нещата се случват така – аз имам един дълъг (700 бр+) и добре куриран списък с книги за четене. Но в момент на слабост някоя книга по силата на пълна случайност се предрежда. Не непременно по заслуги, а просто защото в момента съм имала време за нея.

По подобни причини през отпуската прочетох „Даровита“ и „Огнена“ на Кристин Кашор. Бяхме по път с колата, бяха ми на четеца, излъгах се. Остана ми спомен за неловки описания на бойни сцени, опростено изграден фантастичен свят и две много подобни главни героини. И двете бяха носителки на могъщи дарове, заради които изпитваха чувство на вина. И двете имаха любовни връзки, но и двете бяха решили никога да нямат деца и разсъжденията им по темата заемаха доста централно място. Стори ми се странно това желание на авторката непременно да кастрира героините си и предполагам, че зад това се крие някаква лична история, но това няма значение, понеже аз приключих с Кристин Кашор.

След нея прочетох „Savior’s Champion“ на Джена Мореси. Следя авторката в YouTube и си купих книгата, защото Джена е доста симпатична, дава добри съвети за творческо писане и бях любопитна как самата тя се е справила в жанра фентъзи екшън.

saviors-champion

След епоха на войни и природни бедствия, една надарена с божествени сили смъртна жена, първата Спасителка, е извела империята Тезин към благоденствие. Нейната дъщеря, и дъщерята на нейната дъщеря, и така безброй поколения Спасителки продължават с магията си да закрилят Тезин и да са обект на обожание и преклонение от жителите й.

След като последната Спасителка е убита на улицата, нейният съпруг и суверен скрива дъщеря им от света. Двадесет години никой не е виждал новата Спасителка, но когато идва времето да й се избере съпруг, суверенът по стара традиция обявява кървав турнир, победителят в който ще спечели ръката й. Аристократи, войни, убийци и обикновени мъже се трупат с надеждата за успех.

Тобиас е общ работник, изпечен от слънцето в тръстиковите плантации и почти забравил как преди нещастието да сполети семейството му, е учил за художник при най-добрия майстор в страната. Той е разумен и благонадежден, грижи се за майка си и сестра си, и не мечтае за невъзможни неща. Но нуждата от пари го притиска и той решава да продаде живота си срещу 20.000 жълтици  – обезщетението за участие в турнира на Спасителката. И така той влиза в Лабиринта – едно място изпълнено с клопки, опасности и магия.

Стил и история

Едно от нещата, които ми харесаха, е начинът, по който Джена описва героите си. Те са реалистични, разбираеми и симпатични, а основната любовна връзка е здравословна, тоест няма ги някои от иначе често срещаните в жанра клишета като любовен триъгълник, или следене и контролиране, представени в романтична светлина. Състезаващите се за ръката на Спасителката ми дойдоха в един момент твърде много като имена и занимания, не можех да запомня всички, но те и доста бързо и безмилостно се разчистват с напредването на сюжета.

Действието е динамично, и не спираш да обръщаш страниците с интерес, но тъй като почти всичко се случва под земята, в изолацията на Лабиринта, авторката удобно си е спестила това да се занимава с изграждане на свят и общество, което аз всъщност много ценя в едно фентъзи. Може би в следващата книга…

Две неща трябва да отбележа по отношение на езика – Джена Мореси много си харесва няколко думи и ги ползва при всеки удобен случай – като plop и peppered, което след превод и редакция надали ще се забелязва, но в оригинал е прави впечатление. Друго, ако ви смущават вулгарности, Мореси не е за вас. Тя пише почти като мъж в това отношение.

Какво не ми хареса: мотивите на злодеите не ми бяха достатъчно достоверни, и за съжаление още някъде към средата бях предугадила развръзката. Иначе щеше да е още по-голямо „уау“ накрая. Но като цяло книгата е доста приятна и мога да я препоръчам с чиста съвест.

Оценка: 3.5/5

„Дъщерята на безумеца“ – Мегън Шепърд

Купих си „The madman’s daughter“, защото беше в някакъв списък в Goodreads по време, когато ми беше щукнало да чета стиймпънк. Питай ме какво е това, надали ще го обясня задоволително. В случая става дума за фантастика във викторианско време, вдъхновена от „Островът на д-р Моро“ на Х. Уелс. Не е нужно да сте чели оригинала, тя си е самостоятелна книга.

Джулиет Моро живее сама в Лондон. След голям скандал, който е сринал репутацията на баща й, известен хирург, той е изчезнал. Когато и майка й умира, Джулиет започва да работи като чистачка в медицинския факултет, за да преживява. Случайно среща бившото им момче за всичко Монтгомъри, разбира, че той още работи за баща й и го убеждава, за да я вземе с него на самотния остров, където докторът се е оттеглил. Джулиет се надява да намери истината за обвиненията срещу него и дали той таи някаква бащина любов към нея.

Както може да се досетите, на острова е пълно с творенията на д-р Моро, човекоподобни създания, сглобени чрез вивисекция от животни. Но наложените вегетариански диети и псевдо-божии заповеди на доктора не могат да спрат животинското в тях, и е въпрос на време ситуацията да ескалира извън контрол.

the-madmans-daughter

Джулиет ми допадна. Не е някаква глезла, която да се спъва на всяка крачка. Напротив, оправна е, и готова да се защити с оръжие в ръка, когато е заплашена. И като наследство от баща си носи едно тъмно любопитство докъде могат да стигнат медицината и умението на един хирург.

На острова хората са малко на брой, но Мегън Шепърд успява да намери достатъчно за любовен триъгълник. Ще ми се някой да обясни на писателките, че това не е задължителен елемент във всеки роман. Тук определено можех да мина и без него. Краят е донякъде изненадващ, книгата има продължения, но не мисля да ги купувам.

Оценка: 2/5