„Пепел от рози“ – Ведат Тюркали

Повечето познати не ме имат за човек, който гледа турски сериали. И аз не съм, наистина не съм, но през 2012 гледах „Пепел от рози“ (или в оригинал „Каква е вината на Фатмагюл“). Тъкмо се бях преместила в Холандия и явно по някакъв начин търсех да избягам от реалността. Гледах сериала по някакви подобия на Youtube, в оригинал на турски с български субтитри. Понякога човек прави необясними неща.

Като изключим задължителната мелодраматичност и интриги за пълнеж, сериалът всъщност беше интересен. Разказваше се за младо момиче, Фатмагюл, което е изнасилено от група пияни момчета. Побеснял и наранен, годеникът й я напуска, а Фатмагюл е принудена да се омъжи за един от нападателите. Керим е дори не е участвал в деянието, само вцепенен и дрогиран го е наблюдавал отстрани, но както много пъти преди това поема вината заради богатите си приятели. Двамата се преместват в Истанбул и оттам започва историята, в която главната героиня се опитва да преодолее ужасната травма и тъгата си по изгубеното бъдеще с годеника си, а Керим се опитва да изкупи вината си пред нея, и да спечели доверието и любовта й. В крайна сметка те успяват, лошите бяха наказани по един или друг начин, а Фатмагюл намери сили да се бори не само за собственото си щастие, а да се застъпва и за други жени и момичета, преживели сексуално насилие в Турция.

pepel-ot-rozi

Когато си купих книгата на изд. Колибри, очаквах историята да е същата, дори по-хубава, защото ще мога да погледна в главите на героите и да извървя пътя към изкуплението и любовта заедно с тях. Но колко неприятно бях изненадана! Книгата беше като шамар в лицето ми и аз искрено я намразих.

Разликите и мнение (следват спойлери)

В книгата действието се развива през 1986 година, а не в наши дни, както сериала. Но такава реализация има смисъл – сериалът е реклама на туризма и на Истанбул. Темите, които бяха разглеждани в него, целяха да представят Турция като модерна държава, която се грижи за правата на жените. В книгата Керим и Фатмагюл никога не напускат малкото градче.

Защо намразих книгата

Първо, тук Керим всъщност е един от изнасилвачите. Той не е бедното момче, която по злощастно стечение на обстоятелствата е било на неправилното място, а действително нападател. Докато бяха в ареста той не се разкайваше, не мислеше за това как е участвал в съсипването на живота на едно момиче, а се тревожеше за работилницата си и въобще за неудобствата, които причинява на него тази ситуация. От добрината и мекотата на филмовия Керим нямаше нищо. Веднъж излязъл на свобода, той продължи да пиянства, Фатмагюл спеше на постелка на пода, и всеки път, когато мъжете от селото подкачаха и подхвърляха подигравки на нашия герой за това за каква жена са го оженили, той се прибираше да я тормози и бие. Преби я и я ритна с все сила в корема, когато беше бременна, та да пометне и въобще ми беше толкова отвратителен, че надали мога да ви го опиша.

Някъде до около 3/4 на книгата нещата си вървяха така и аз си казах „Брей, авторът сигурно ще е голям майстор, ако до края успее да реабилитира този мерзавец в очите на женската аудитория“. Оказва се, не, Керим си остана един нещастник. Кога и как между двамата се породи някаква любов и разбиране беше „обяснено“ буквално в едно изречение, а най-големите му „постижения“ накрая бяха, че спря да бие Фатмагюл, отказа се да бяга в чужбина и започна да я защитава от другите мъже, които явно смятаха, че щом веднъж една жена е била обезчестена, то е едва ли не допустимо по всяко време да можеш да отскочиш до дома й и да се опиташ да я изнасилиш.

Встрани от примитивния мироглед и отношението към жената, книгата е и лошо написана. Много герои бяха нахвърлени само с имена, без описания, без мотивация или някаква пълнота и истинност. Развитието на действието беше неравномерно, занимаваха ни с някакви интрижки в местния вестник, а от очакваното развитие на връзка между героите не се състоя нищо. Буквално едно изречение и после изведнъж „бурна страст“. Не че и страданието на Фатмагюл беше кой знае колко видно. Тя приемаше всичко с примирение, и от самото начало заживя с Керим като негова жена, без да се противи на пиянските му ласки.

Без значение дали сте почитател на сериала или не, тази книга не я препоръчвам на никого.

Оценка: -1/5

„Аз преди теб“ – Джоджо Мойс

Когато “Аз преди теб” най-накрая ми попадна в ръцете, повечето ми познати вече я бяха прочели и с едно малко изключение я хвалеха като разтърсваща и трогателна. Може би затова подходих с големи очаквания и откровено казано, книгата не ги оправда.

Аз преди теб

Луиза, скромна млада жена от малко английско градче, напълно доволна от живота си там, има нужда от някаква нова работа, и липсата на приемливи алтернативи я кара да поеме 6 месечен ангажимент като асистентка на млад мъж, който е останал почти напълно парализиран след инцидент с мотор. Тя няма никакъв опит в тази област, а той е труден и нещастен, защото предишния активен живот му липсва, но с времето между тях се пораждат приятелство и разбиране. Скоро Лу с ужас разбира, че той е планирал асистирано самоубийство в Швейцария и се наема да организира серия от мероприятия и пътувания, с които да му покаже, че въпреки всичко животът може да бъде хубав, за да го разубеди и откаже от желанието му да умре.

Та, да се върна на личното ми мнение за книгата: Да, героите бяха хубаво описани, мотивацията им – разбираема, книгата ми хареса, трогна ме, дори плаках, но в стилово отношение твърде много ми напомняше на обикновен чик лит. Възможно е да е от превода, но езикът в книгата не ми достави удоволствие.

Във филма някои елементи са изчистени, за да не разсейват от основната сюжетна линия с отношенията на Уил и Луиза, но според мен така някои неща остават неразбираеми, напр. защо Луиза така се е затворила в града си и отказва да се стреми към нещо повече, защо връзката й с Патрик се разпада и пр.

movie-review-me-before-you

Филмът е цветен и много, много красив, истинска наслада за окото. Всички са красиви, Луиза, сестра й, болногледачът, дори инвалидът Уил когато е ужасно болен, много красиви хора за гледане, но (следва лично мнение!) струва ми се, че прекалено лековато се борави с тематиката за асистираното самоубийство. Спонтанно ми дойде сравнение с плодова салата от обелени, красиви, екзотични плодове. Подсладена и лесна за преглъщане.

me-before-you-emilia-clarkesam-claflin-movie-book-jojo-moyes

“Аз преди теб” не е филм за правото на достойна смърт. Не е и филм за правото на инвалидите на любов и секс. Той е просто филм за любов, за една нетрадиционна любов и за това, че ние не си избираме кого да обичаме.

Ако искате филм за правото на достойна смърт и асистирано самоубийство, в разрез с обществените норми, филм като кисела ябълка с влакната и кората, трудносмилаем и разтърсващ – “Морето в мен” с Хавиер Бардем. Той оставя неприятен вкус в устата.

А този …. той е само дъвка за окото. Става за веднъж.