„Птиците умират сами“ – Колийн Маккълоу

Още когато свърших първата глава с куклата на Меги знаех, че съм попаднала на книга, която ще ми хареса. Усетих тази треска, този глад, да чета, във всяка свободна минута. И книгата оправда очакванията.

ptitsite-umirat-sami

Никога не съм се замисляла много за Австралия, за това какъв е животът там или как страната е преживяла световните войни. Но Колийн Маккълоу го описва толкова увлекателно, че дори природните описания не са досаден параграф, през който прескачаш на диагонал, а истинска наслада. Суровата природа срещу суровите хора. И отгоре – Господ, безразличен към страданията на всички.

Има нещо толкова тъжно в сагите, когато за 600 страници животът на три поколения се изнизва пред очите ти. Не толкова невъзможната любовна история, нито дори ужасните удари на съдбата, които сполетяват семейство Клийри, най-тежко е да виждаш как всички сме хора и сме способни да надживеем дори нещата, които ни се струва, че няма да можем.

Оценка: 5/5

Реклами