„Денят на трифидите“ – Джон Уиндъм

„Идеята е любопитна, макар и не нова.“ пише снизходително един критик в Читанката за пост-апокалипсис роман, написан преди повече от 60 години.

Старите фантастики са интересно четиво. В тях могат да се намерят някои наистина наивни или учудващо прозорливи предвиждания за бъдещето. И поглед в страховете на автора и това, което той вижда като непосредствена заплаха за човечеството.

kniga-denyat-na-trifidite

В „Какавидите“ ядреният апокалипсис вече се е случил. В „Денят на трифидите“ той е изпреварен от друга глобална катастрофа, която поразява човечеството, но героите на Уиндъм говорят за него като за нещо, което е било неизбежно, само въпрос на време.

[…] пътеката на безопасността започна да се стеснява, докато стигна размерите на тънко въженце, по което трябваше да се движим със съзнателно затворени очи, за да не виждаме бездната под краката си.

Във всеки един момент през тези години фаталното подхлъзване можеше да стане. Просто чудо е, че не стана. А двойно по-голямо чудо е, че това крепене можеше да продължава още години. Рано или късно обаче щяхме да се подхлъзнем.

Като слушаме историята на Станислав Петров разбираме колко е бил прав Уиндъм в опасенията си. И това едва ли е бил единственият път, когато нашият, съвсем реален свят е бил на едно мигване от това силите на унищожението да се развихрят.

Бил Мейсън е нашият разказвач и поглед в опустошената нова Англия. Той е реалистичен герой, но не твърде важен. По-важно е посланието – при цялата ни напреднала цивилизация, ние сме на една седмица разстояние от падането на всички човешки закони и на едно поколение от връщането на пълното дивачество и невежество.

И винаги ще има такива, които ще искат да се възползват от ситуацията, да организират или да властват над останалите.

Няма да се впускам в обяснения за сюжета. „Денят на трифидите“ е класика в жанра си и си заслужава.

Оценка: 5/5

Реклами