„Бръмбар в мравуняка“ – Аркадий и Борис Стругацки

В общата ми култура зеят ужасни пропуски, особено що се отнася до класическата научна фантастика. Та затова малко панически съм се втурнала да ги попълвам, и прескачайки „Обитаемият остров“ прочетох втората книга от поредицата „Камерер“, много хваленият и харесван „Бръмбар в мравуняка“.

zhuk

Действието се развива в т.нар. Мир Полудня, „Свят Пладне, 22 век“, един свят на мир, благоденствие, изобилие и технологичен прогрес. Привидно спокоен, а всъщност наситен с морални конфликти и невидими вътрешни напрежения. В този свят хората вече контактуват с други цивилизации, но една от тях, Странниците, се появява и изчезва мистериозно, като за изследователите остават само артефакти с необяснимо предназначение и въпросите що за раса са те и към какво се стремят. Един изследовател, прогресорът Лев Абалкин преживява нервен срив и изчезва, а след него тръгва с минимум информация главният герой, сътрудник Максим Камерер.

Чувала съм, че „Обитаемият остров“ се харесва на по-млади читатели, докато при препрочитане в зряла възраст „Бръмбар в мравуняка“ тежи повече заради въпросите, които поставя,  най-вече, оправдано ли е постоянното наблюдение и намесата, съсипването на животът на един човек в името на сигурността на обществото?

Книгата си струва, трябва ви обаче търпение. В началото са твърде много досиета, документи, записи, по-скоро криминален роман, отколкото фантастика. Чак към самия край нещата се разплитат и започваш да разбираш мащаба на случващото се. Хареса ми, но май се бях пренатоварила с очаквания, както когато четох „Звездните рейнджъри“ на Хайнлайн. Ето това ми е проблемът с дълго отлаганите фантастики с култов статус. Но търпение, само търпение …