Не тъгувай! (1969)

И като ми е тръгнало на стари руско-грузински комедии, да ви споделя, че гледах „Не горюй!“. Отново филм на Георгий Данелия, с Вахтанг Какабидзе в главната роля. Филмът е базиран на романа на френския писател Клод Тилие „Моят чичо Бенджамин“, който разказва за Грузия през 19 век.

Не тъгувай

Руснаците имат сантимент към този филм. В Санкт Петергбург има ресторант, наречен „Не горюй“, а Буба Какабидзе получи Медал на приятелството от Русия, който по време на Руско-грузинския конфликт от 2008 година той отказа, заедно с участието си в Кремъл по повод 70-тия си юбилей, акт, който остана неразбран и неодобрен от много руски интелектуалци.

Не мога да отрека, че филма има забавни моменти, например сцената, където попа пие под сянката, а отгоре на дървото един стърже на латерна и пее, на практика най-фалшивото и безумно музикално изпълнение, което съм чувала в целия си живот след това на Бенда на Слави, който пее It’s my life на Bon Jovi. Но всъщност голяма част от комедията се състои от факта, че героите носят имена като Цинцадзе и Калантадзе, от полуголо момченце с огромен нос и от това как всички са пияни през цялото време. Има патос, има дори драматична любовна история, но най-вече има тумба пияни грузински селяни.

За рускоговорящите – гледане онлайн

Мимино (1977)

„Срещат се грузинец и арменец в Московски хотел… „.
Звучи като началото на виц, нали? Нещо такова, да.

Мимино е руски филм от 1977 година. Режисьор е Георгий Данелия, в главните роли са: Вахтанг Какабидзе и Фрунзик Мкртчян.

mimino_front

Ако поредната холивудска „комедия“ е докарала и вас до отчаяние и не сте отявлен русофоб, гледайте „Мимино“. Това е филм лек и разтоварващ по онзи почти забравен, ненатрапчив начин, който не включва шеги за напиване, повръщане и содомия.

Валерий Мизандари (Мимино, Сокола) е грузински летец, който обслужва планинските села и разнася овце и кокошки насам-натам с хеликоптера. Случайна среща с колега от училището за пилоти и една красива стюардеса му напомня за амбициите му за големия аерофлот, той оставя зад себе си малкото селце, племенника си и кучето Зарбазан и заминава за Москва да изпълни мечтата си. Москва е голяма, шумна и безжалостна, но срещата с арменеца-шофьор Хачикян се оказва началото на поредица приключения и едно ново приятелство.

– Вы летчик?
– Иногда. Вообще-то я эндокринолог.

За рускоговорещите – гледане онлайн