“Educated” – Тара Уестоувър

Когато започнах “Educated” предполагах, че ще е хубава книга, защото има дълъг списък с отличия, но някъде на заден фон таях и скептицизъм, понеже жанрът е пренаселен с ненужните биографии на самовлюбени звезди и бизнесмени. Но тази книга е нещо съвсем различно. Тя не е плод на суета, а опит да осмисли изминатият от авторката дълъг път от неуко момиче, без понятие от история или литература, което за първи път стъпва в училище на 17 години, до доктор на науките в Кеймбридж.

Тара Уестоувър е родена в мормонска общност в Айдахо. Семейството й е силно религиозно и вярва в “Края на дните”. Всички спечелени пари се ползват за трупане на оръжия, бензин и консерви в подготовка за свършека на света или неизбежния ден, в който федералните агенти ще шурмуват къщата, понеже илюминатите не търпят свободомислещи хора като тях. Баща й прокламира, че образованието е социалистическо промиване на мозъци, че лекарите са шарлатани, и ако вземеш дори един аспирин, той ще остане години в тялото ти и ще причини безплодие.

Тара никога не е пусната в нормално училище с другите деца, тя няма имунизации, нито едно посещение при лекар. Тя е родена вкъщи и до 9 годишна възраст няма акт за раждане. Вместо нормални учебници, чете мормонски проповеди и есета. Заедно с баща си и братята си събира скрап или строи обори. Всеки един от тях е порязван, събарян, смачкван, изгорен, но бащата ги праща винаги отново и отново на пътя на опасността под мотото „Господ ще пази!“, а майката ги лекува с билкови отвари, енергии и пр. Болката – от нови наранявания и стари травми, съпътства всеки член от семейството, постоянно.

educated-cover

Още в началото авторката уточнява, че това не е книга за религия, и е видно, че замисълът наистина не е бил да се говори за религията. Тя не играе чак толкова съществена роля, защото потисничеството не идва от религиозните институции, а от уникалната комбинация от умствени заболявания, ограниченост и необразованост в семейството.

Тара Уестоувър не казва и една лоша дума за баща си, за майка си, за семейството, което с напредването на образованието постепенно започва да я отхвърля като чужда. Тя само описва, доколкото може, безпристрастно, всичко, което се случва. От свободните, щастливи години в планината, през травмите, насадената вина, натиска от общността да се впише в приетата норма, първите неуверени стъпки в големия свят на науката, до пълната си еманципация чрез образование и критична мисъл. Но въпреки неутралния език, историите в книгата оставят човек безмълвен. Те са извън рамката на всякаква нормалност, а пътят на Тара е вълнуващ повече от всякакъв трилър.

Нямам думи да ви препоръчам тази книга достатъчно горещо. За мен беше 5/5.

На немски заглавието е преведено като „Освободена“.

Смятам го за доста подходящо.

 

Реклами

„Дъщерята на пазителя на спомени“ – Ким Едуардс

Хванах се да чета „Дъщерята на пазителя на спомени“, за да убия четвърт час преди лягане. Но книжката ме грабна, увлече ме, четох до 1 вечерта и следващите 2 дни се чудех откъде да си открадна време, за да я свърша.

dyshteriata-na-pazitelya-na-spomeni

В една снежна нощ д-р Хенри изражда близнаците си, само с помощта на медицинската сестра Каролайн Гил. Момченцето е здравичко и силно, но момиченцето се ражда със Синдрома на Даун, или както казват тогава „монголоид“. Годината е 1964. На такива деца не се дава шанс, те са отписани. Сам познал болката от загуба на сърдечно-болната си сестричка като дете, докато жена му още е упоена, Дейвид решава да спести тази мъка на семейството си и връчва бебето на Каролайн, за да го отведе и остави в дом и излъгва съпругата си, че е починало при раждането.

Но в предверието на ужасния, вмирисан приют Каролайн не намира сили да зареже малката Фиби. И докато семейство Хенри официално оплакват дъщеря си, тя напуска града и започва нов живот с нея.

Сюжетът е съвсем семпъл. Двете линии вървят в паралел през три десетилетия. Нора, Дейвид и Пол, едно на вид идеално семейство, но разделено от неоплаканата напълно загуба, от тайната, от невидимото присъствие на дъщерята. Би трябвало да са щастливи, но не са. И Каролайн Гил, стара мома, чиято съдба се обръща, осмислена от чиста любов.

Действието е скрито в човешките мисли, чувства, във вътрешния свят на героите. Приковава те, следиш ги, съчувстваш им, разбираш ги. И чакаш – ще излезе ли тайната на бял свят, ще намерят ли сили да разплетат този страшен възел и да си простят, или Дейвид е прав, че „за някои неща е твърде късно“.

Оценка: 4/5