„Трилогия Бьорндал“ – Тригве Гюлбрансен

Харесвам семейните саги. Харесвам как годините изтичат пред очите ми и действието в тях бавно се разгръща. Съществените неща не се случват за 2 дни, като в трилър, а в рамките на десетилетия, като в реалния живот.

Трилогия Бьорндал разказва за живота на семейство едри земевладелци през 17-ти и 18-ти век в Норвегия. Започва почти като приказка, с един стар мечок с дорест гръб, вилнеещ нощем в беззащитното южно село и пътят на двама избрани към Бьорндал, които да измолят помощ от стария Тургаир. Хора, които се страхуват от него и го ненавиждат, смятат него и съселяните му за убийци и езичници, но все пак принудени да търсят помощта му. И така се започва – един разказ за силни, мълчаливи мъже, люти зими, суров живот и упование в собствените сили и Бога.

byorndal

На север животът е труден. При лоша реколта хората месят дървесна кора в хляба. Смъртта дебне навсякъде – изпод леда, сред снеговете, в лапите на мечката, от падане или неприятелска ръка. Но семейство Бьорндал не са обикновени хора, те напредват и се замогват с земи и богатства, развиват стопанството си и се откроявят сред останалите. С имотите обаче идват гордост и студенина, безразличие към страданията на по-слабохарактерните и непригодните. И срещу тези качества трябва да се борят, за да са в Мир с Бога и с човеците.

Що се отнася до стила, много ми хареса. Природата играе своя роля, и в описанията на бури, планини, песента на горите има някакво вълшебство и любов. Образите на три поколения мъже в семейството с традиционните имена Даг и Туре се наслагват един върху друг и се сливат в една странна приемственост. Над всички тях – едно предсказание, което като всички предсказания се оказва измамно.

Книгата е в специалната селекция на Белия дом за класики от 20 век, има над 30 млн. копия продажби, а Тригве Гюлбрансен е считан за един от класиците на скандинавската литература. От мен също имате едно положително мнение и препоръка.

„Птиците умират сами“ – Колийн Маккълоу

Още когато свърших първата глава с куклата на Меги знаех, че съм попаднала на книга, която ще ми хареса. Усетих тази треска, този глад, да чета, във всяка свободна минута. И книгата оправда очакванията.

ptitsite-umirat-sami

Никога не съм се замисляла много за Австралия, за това какъв е животът там или как страната е преживяла световните войни. Но Колийн Маккълоу го описва толкова увлекателно, че дори природните описания не са досаден параграф, през който прескачаш на диагонал, а истинска наслада. Суровата природа срещу суровите хора. И отгоре – Господ, безразличен към страданията на всички.

Има нещо толкова тъжно в сагите, когато за 600 страници животът на три поколения се изнизва пред очите ти. Не толкова невъзможната любовна история, нито дори ужасните удари на съдбата, които сполетяват семейство Клийри, най-тежко е да виждаш как всички сме хора и сме способни да надживеем дори нещата, които ни се струва, че няма да можем.

Оценка: 5/5