Чудовища (2010)

Сонда с извънземни форми на живот се разбива в Централна Америка и заразява района. Шест години по-късно половин Мексико е обособено като инфектирана зона, населена от многокраки извънземни сепии. Зоната е патрулирана, обстрелвана и обгазявана, за да се държат под контрол гадините, а Америка е теглила чертата, построила си е стена и общо взето нехае за проблемите на съседите си.

Monsters

Там надъхания фотограф Андрю дебне да направи снимката, която ще го изкара на първа страница, но му се налага да прибере дъщерята на шефа си до Америка. Плановете се провалят, когато една мексиканска девойка обира Андрю след нощ на мургава страст и текила. Положението е такова, че ако Андрю и Сам не искат да останат следващите 6 месеца в Мексико, те трябва да нарамят багажчето и да минат напряко през заразената зона.

Със смешно нисък бюджет, без статисти, с почти изцяло естествено осветление и пълна актьорска свобода за импровизация върху сцените, „Чудовища“ е много скромна продукция. Заснемането напомня повече на документален филм – в диалога има тегави паузи, действието върви накъсано, без динамика и рязка кулуминация, понякога половината кадър се запълва от автобусна седалка, сякаш си там, с героите, наблюдаваш ги скришом и се клатушкаш във вмирисаното возило заедно с тях. В главните роли са световно неизвестните Уитни Ейбъл и Скот МакНери, които са съпрузи в реалния живот.

Въпреки очевидния паралел с „Сектор 9“ заради сценария, беглите препратки към проблемите с емигрантите и малцинствата и псевдо-документалистиката, филмът стои самостоятелно.

В „Чудовища“ няма много екшън, пришълци на всеки ъгъл, стрелба или мащабен план за затриване на злите извънземни и спасение на планетата. Главните герои няма да извършат подвизи, те съществуват в променения свят, малки и незначителни, и са доволни просто да оцеляват.

Крайно мнение: бавен, тегав, накъсан, по-скоро съзерцателен, отколкото действен, но на моменти красив филм.